петък, 7 март 2014 г.

06 Октомври 2013 - Трети ден в Рио де Жанейро - Корковадо и статуята на Христос Спасителя

06 Октомври 2013 год. - Трети ден ден в Рио де Жанейро, Бразилия

Линк към филм създаден по снимки за третия ден от пътуването ни в Рио де Жанейро, Бразилия:

09 Corcovado_Rio de Janeiro_Brazil 

https://www.youtube.com/watch?v=swo38nh8GMY&index=10&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM


На този ден след обед трябваше да отпътуваме от Рио де Жанейро за Игуасу. Самолетът ни отлиташе в 17 и 23 часа. Багажът ни беше събран от вечерта. Таксито бе резервирано. Трябваше да напуснем хотела към 13 часа. До тук всичко изглеждаше наред. Оставаше ни само да разгледаме и последната включена в плана ни туристическа атракция в Рио де Жанейро - хълма Корковадо със статуята на Христос Спасителя (Cristo Redentor на португалски) и (Christ the Redeemerна английски).


Корковадо е наименованието на планина, в полите на която е разположен неповторимият Рио де Жанейро. Това емблематично бразилско възвишение достига височина 710 метра. Корковадо е изцяло гранитен връх, който е включен в рамките на националния парк Тижука. Тази бразилска защитена територия обхваща обща площ от 8 154 акра гора в сърцето на града. Хълмът Корковадо дължи своята световна популярност на построената на върха му статуя на Исус Христос.

След като всичко ни беше уредено и организирано, единствената ни грижа, която ни оставаше беше да си осигурим билети за Корковадо, затова се отправихме натам. С метрото стигнахме до един площад, от където тръгваха автобуси, които отвеждаха туристите до зъбчатата железница. С нея повечето хора се изкачваха на върха на хълма. Някои използваха микробуси, други таксита, които паркираха на площадка, доста по-надолу от самата статуя. От там трябваше да се изкачат стотина стъпала до нея. С вагончетата на зъбчатата железница се стигаше много по-близо, но не знам дали е по-бързо.

С автобуса сравнително бързо пристигнахме до касите на железницата. Зарадвахме, че всичко върви гладко и благополучно. Денят беше прекрасен, слънчев – само за снимки.

Само, че какво беше нашето разочарование, когато стигнахме до станцията на зъбчатата железница. Билетите се купували предварително от предходните дни за да не се чака с часове преди изкачването. Огромни опашки се виеха на едно тясно пространство, за да се натоварят хората на влака. Добре, че за закупуването на билетите не се чакаше дълго. Едва, когато купихме билетите разбрахме грешката си, че не се бяхме погрижили за това предварително, още от предишните дни. Мислехме си хоп отиваме, купуваме билети и заминаваме за върха на хълма! За съжаление трябваше да чакаме два часа докато се качим на влакчето. Оставаше ни само половин час да си направим снимки и разгледаме Рио от високо. След това по най-бързия начин трябваше да се отправим за хотела, а от там на летището.


Вече бяхме купили билетите и нямахме никаква друга възможност. Нито можехме да наемем такси, нито микробус за върха.

Все пак бяхме късметлийки, защото можеше да бъде и по-лошо – просто да нямаме дори и този половин час и да се наложи да връщаме вече закупените билети. Успокоихме се, че все пак е нещо, отколкото нищо.

Тъй като нямахме друг избор, решихме да разгледаме града наоколо. Движехме се по красиви алеи с прекрасно озеленяване пред високи жилищни блокове. Рио де Жанейро е застроен с много високи сгради. Почти няма ниско строителство. Тук къщите са рядкост. Градът е застроен с небостъргачи и много високи блокове. Въпреки това по улиците имаше много зеленина и цветни алеи. Рио е сравнително зелен, чист и спретнат град. Силно впечатление ми направиха орхидеите, вкоренили се върху стволовете на дърветата. По последните имаше вкорени и други видове растения, като трилистници, бромелии и др. подобни. Не предполагах, че орхидеите така лесно се вкореняват по дърветата.



Продължихме да се разхождаме и да разглеждаме града. Неусетно стигнахме до един супермаркет, към който веднага се насочихме, защото не бяхме яли нищичко от вечерта, а вече наближаваше обед. После със сигурност нямаше да имаме никакво време да обядваме. Така че тъкмо навреме ни се появи това творение на човешкия разум. Напазарувахме като за гладни – част от печено пиле, хрупкави хлебчета, сладкиши, крокети за гарнитура и задължителната минерална вода. В двора на една църква седнахме и похапнахме както ние си знаем. Докато свършим тази полезна и приятна работа, времето отлетя. Съвсем малко ни остана да почакаме докато дойде ред за да се качим на влакчето.

Опашките бяха фантастично големи, но имаше ред. С влакчето се извозваха по 65 пътника на всеки двадесет минути. Снимки и филми повреме на пътуването почти не можеха да се правят, защото влакът се движеше сред джунгла. Той спря на няколко места, а на една от спирките се размина с насрещния влак. Докато пътувахме отвреме навреме за кратко виждахме града, който бързо изчезваше зад зеленината наоколо.

Corcovado - Cristo Redentor


Статуята на Исус Христос е висока 38 m, широка 30 m и тежи 1145 тона, пиедесталът й е широк 8 метра. Тя е едно от най-новите Седем чудеса на света. Построена е в периода 1922 - 1931 год. Направена е от полско-френски скулптор във Франция и е пренесена в Рио де Жанейро, където е сглобена отново. От хълма се вижда почти целия град и това определено е най-доброто място за издигане на статуята на Христос Спасителя. При слънчево време от хълма могат да се направят невероятно красиви снимки и филми на Рио де Жанейро.





След 20 min бяхме горе на върха. Трябваше да изкачим още няколко стъпала за да стигнем до подножието на статуята. Горе гледката беше фантастична! Този път имахме невероятен късмет с времето. Целият град се виждаше на 360 градуса. Рио наистина беше красив! На север от хълма се виждаше Захарната бучка. Плажовете, заливите, океана обграждаха града от три страни. На югозапад различихме известния стадион Маракана. Той е включен в туристическите атракции, но ние нямахме време да го посетим. Предпочетохме да посетим Захарната бучка, центъра на града с неговите сгради, сладкарница Коломбо, театърът, катедралата, арките на Лапа, стълбището на Селарон, плажовете Копакабана, Фламинго и ботаническата градина. В Рио има много забележителности, но най-посещаваните са тези, които и ние избрахме. Рио е изграден в подножието на множество хълмове. Това му предава особено очарование. Атлантическият океан се е прострял от източната страна на града и го прорязва с неговите заливи и лагуни. Това разнообразие е особено очарователно и придава на града уникалност и красота. Гледката беше прекрасна и ние занемяхме. Чувството беше страхотно! Не очаквахме, че ще бъде толкова красиво и приятно на върха на хълма. Постарахме се да оползотворим времето, което ни оставаше за да си направим снимки, филми и да се насладим на фантастичната гледка.

Бяхме очаровани! Хората тук бяха невероятно много! Тълпяха се, бутаха се, разперваха ръце да се снимат имитирайки Христос. Други залягаха на земята за да снимат статуята в целия й ръст. Нямаше място къде да помръднеш. Всеки искаше да се снима и да остави спомен зад себе си. Толкова много хора на едно толкова тясно място, умът ми не можеше да го побере?! Общо взето туристите бяха толерантни едни към други. Всеки, който си направеше снимките под статуята, се отстраняваше за да отстъпи място на друг да направи това. Вероятно респекта, който буди статуята, не позволяваше на туристите да се карат, да спорят и да се нагрубяват, както обикновено става, когато се съберат толкова много хора на едно място. Навред се носеше многоезична реч.






Захарната бучка



















Под статуята имаше малък параклис, който беше много красиво аранжиран и където се продаваха сувенири.


статуята на Христос Спасителя




Направихме набързо снимките си и филма и се втурнахме към спирката. Нямахме време за мотаене. Движехме се по график. Когато се спуснахме долу, потърсихме автобус, с който да отидем до площада със спирката на метрото, но за малко го изпуснахме. Кога пристигаше следващият, никой не знаеше, затова решихме да вземем такси, което да ни закара до хотела. В последствие размислихме, че е по-добре с такси да стигнем само до площада със спирката на метрото, а там да се приберем в хотела. Вече нямахме доверие на бразилските таксиметрови шофьори, след случката с шофьора на таксито, което бяхме наели да ни закара от хълма Захарната бучка до хотел Ибис, който се намираше близо до плажа Копакабана и до Захарната бучка. Не бяхме сигурни дали пак няма да ни замотаят някъде из града. Нямахме време за губене. Шофьорите на таксита, не можеха да не знаят площада, където спираха автобусите за хълма Корковадо. Той беше сравнително по-близо, а хотелът ни доста по-далече. За съжаление, когато се насочвахме към някакво такси, все някой ни изпреварваше и се качваше преди нас. Едва намерихме едно свободно такси. Шофьорът дърдореше разпалено с един полицай и не тръгваше. Златомира го помоли да тръгва и да включи таксиметровия апарат, но той нито тръгваше, нито включваше апарата. Златомира бързо изскочи от таксито и аз я последвах. В сайтовете с информация за Бразилия имаше предупреждения непременно да искаме включване на таксиметровия апарат за да не злоупотребяват с нашето доверие. Не след дълго намерихме друг шофьор, който беше много учтив и ни закара до площада. Дори поради задръстването ни направи отстъпка с два реала от сумата, която трябваше да му платим. От там директно се запътихме към метрото. Бразилските влакове в метрото нямаха никакво разписание. Изобщо не можехме да разберем кога и за къде заминават. Пълна дезинформация! Нямаше какво да правим – въоръжихме се с търпение и зачакахме. Все още имахме време и стоически успяхме да дочакаме влака в метрото. Пристигнахме навреме в хотела. Успяхме да си вземем багажа и да се качим в таксито. Летището се оказа не много далече от хотела и пристигнахме по-рано отколкото трябваше. Радвахме се, че всичко мина добре, без инциденти. Успяхме да видим набелязаните от нас места. Останахме със страхотно впечатление от Рио де Жанейро, от хотела, от обслужването в ресторантите, от храната. С изключение на няколкото малки инцидента с шофьорите на таксита и автобусите, които почти мигновено забравихме, всичко беше прекрасно. Останахме запленени от Рио и забележителностите му.







Чекирахме си багажа и се отправихме към залата за чакащи пътници. При преминаването през секюрити зоната взеха на Златомира пиличката. От години тя е пътувала и минавала през границите с нея, но този път се запънаха и й я прибраха. Пуснаха един дебел американец с малък масивен и остър нож, а нейната пиличка я прибраха. Да се чудиш ли, да се маеш ли?! Честно казано бразилските митничари и гранични полицаи са доста по-толерантни от тези в Европа, но не очаквахме, че ще ни скроят този номер. Всъщност, ако знаех, че Златомира си е задържала пиличката в пътния багаж, щях да я разубедя да не прави това, защото все пак е остър, метален предмет. Добре, че носех една хартиена пиличка, та имаше с какво да спасим положението, когато ни потрябва. Казахме: „Здраве да е!“ и влязохме в салона за заминаващите. Купихме вода. Храна не ни трябваше и зачакахме. Самолетът отлетя за Игуасу навреме и пристигна навреме.

05 Октомври 2013 - Втори ден в Рио де Жанейро, Бразилия

05 Октомври 2013 година - Втори ден в Рио де Жанейро, Бразилия

Линкове към филми по снимки направени през втория ден на пътуването до Рио де Жанейро, Бразилия:

05 Rio de Janeiro, Brazil

https://www.youtube.com/watch?v=Jyi9E0L6xec&index=6&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

**********

06 Escadaria Selaron_Rio de Janeiro_Brazil 

https://www.youtube.com/watch?v=NNvILUEDwzw&index=7&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

***********
07 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil 


************

08 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil



Събудихме се навреме. Денят беше малко по-светъл от предишния, но все още мрачен. Бяхме малко гладни, но лавките наблизо, които продаваха закуски нещо не ни съблазняваха. Решихме, че в центъра на града можем да намерим нещо по-интересно за ядене. Отправихме се към спирката на метрото. Купихме билети за пътуване само в едната посока. Не бяхме сигурни докъде ще стигнем и как ще се върнем.

С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове, тук те не си противоречаха. Стигнахме до театъра, галерията, съдебната палата, пощата – сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия – не знам.

Театърът на Рио де Жанейро

Бяхме гладни и затова продължихме да търсим място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни правеше впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарон (Escadaria Selaron), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral Metropolitana de São Sebastião - The Metropolitan Cathedral of Saint Sebastian), тя поне се виждаше отдалече – гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а в копула имаше прозорец с формата на кръст. В дъното, където трябва да е олтара имаше няколко скулптури на Христос и дева Мария, цветя, свещници. Имаше стотици столове и пейки за молещите се.


Арките на Лапа (Arcos da Lapa)

Катедралата Сан Себастиян


































Метрополитен катедралата Сан Себастиян е проектирана от Едгар Фонсека в модерен стил и е построена между 1964 – 1979 год. Тя прави впечатление не само с големината и височината, но и с нейната конична форма. Вътрешният диаметър на сградата е 96 m., външният диаметър е 106 m., височината й е 75 m. Във вътрешността на катедралата могат да се поберат 20 000 правостоящи. Четирите стъклописа от пода до тавана са с размер 64 m.

Гладът ни преследваше и като че ли инстинктивно се насочихме по една улица, която не изглеждаше интересна, но за наш късмет ни отведе до едно заведение, където най-после успяхме да се нахраним. С помощта на разговорника и крачно-ръчната система Златомира успя поръча пилешка и телешка пържоли с гарнитура. Аз опитах и от някаква национална известна, плодова напитка, която не ми допадна, но за която Мира доста ми беше говорила. На нея й харесваше.

Сити и доволни отново тръгнахме да търсим прословутото стълбище на Селарон. Най-после нюхът на Златомира ни отведе до там.

Наистина беше впечатляващо!

Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През 1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Той не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството. Казвал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го настига на същото това стълбище станал негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата. Полицията не изключва убийство. Той често е получавал заплахи.


Улицата стълбище на Селарон





 



















За нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Само за това си струваше търсенето и лутането на това уникално стълбище.


Плочката от България

Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е Мира успя да обясни, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако биха желали да ни напомнят къде да слезем. Да, ама – не – забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от първия страничен вход на градината, чак в другия й край. Трябваше да извървим обратно това разстояние само, че от външната страна на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен. Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. 

Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове, папагали, жерави и множество пойни птички, както и много други знайни и незнайни видове.













 


По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редките си дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината. В нея се срещат много невиждани и интересни растения като орхидеи, билки, кактуси, бромелии. Близо до централния вход на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Целият парк е опасан с множество алеи. По тях можеш да се придвижваш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.



Електромобил, превозва пътници из парка


 

 
 















Красиво, приятно и релаксиращо. И тук направихме множество снимки. Статуята на Христос спасителя от хълма Корковадо надничаше иззад палмите и гигантските дървета, бдеше като страж над града.

Разхождахме се и се учудвахме на непознатите растения. Дивяхме се на разнообразната и богата растителност. Централните алеи, пресичащи се на кръст и обградени в шпалир от огромни палми будеха респект и възхищение. В центъра на тяхното пресичане струеше красив фонтан с изящни форми. Палмите бяха толкова величествени и стройни, че ако си вдигнеш главата, шапката ще ти падне от нея. В корените на гигантски дървета се чувствахме като джуджета.

В езерото Леонардо растяха големи плоски лилии, на чиито листа може да бъде поставено едногодишно дете и то няма да потъне. Колкото по-големи израстват, толкова по здрави и устойчиви стават.

Езерото Леонардо












 


Орхидеите бяха нещо приказно. До този момент не бяхме виждали толкова красота, нежност и финес на едно място. Цялата палитра от цветове беше събрана в тези нежни и красиви цветя. Някои от орхидеите бяха много редки. Трудно можеха да бъдат намерени в тропическата гора. Чувала съм, че някои екземпляри струват стотици долари, а може и повече.

В къщата на орхидеите имаше множество бромелии. Това са растения с дълги листа оформени във вид на цвят, в центъра на които листата са оцветени в червено или са напръскани с множество светли петънца. Много интересни растения. Те са и най-много бройни. В тази ботаническа градина май наброяваха 800 вида. Растяха заедно с орхидеите в Къщата на орхидеите, но имаше и извън сградата.

Бромелии



Близо до административната сграда на Ботаническата градина видяхме деконя – яркочервено цвете завършващо с жълта ивица и бяло връхче. Много красиво цвете или растение, което изглеждаше като направено от пластмаса.


Деконя






























 

 



Орхидеи


























Сред орхидеите имаше една от най-редките орхидеи розово-лилава на бели петънца, която наричат Ванда серуля.



По алеите растяха палми с малки плодове наречени Асаида трий (Asaida tree).

Срещаха се много видове, разнообразни палми. Филадендроните и трилистниците бяха посадени на купчинки сред зелените площи на парка. Бамбукови горички растяха с разперени настрани стъбла във формата на фонтан. Те се извисяваха на десетки метри височина.




Централната алея
Японската градина

Знайни и незнайни растения и цветя имаше в градината. Зяпахме от почуда и се дивяхме на тяхното разнообразие. Някои бяха с такива причудливи форми и ярки цветове, че се чудехме дали не са изкуствени. Множество яркочервени цветове с бяла ивица в края на венчелистчето имаха вид на шишарка. Те растяха като малка горичка и бяха дом и храна на множество буболечки и мухи.

Сред Ботаническата градина имаше пейки, статуи, водопадчета, шадраванчета. Беше много красиво и отпускащо.


























 

Най-накрая стигнахме до кактусовата градина, коята беше затворена, но отдалече успяхме да направим няколко снимки.















Разхождайки се из Ботаническата градина не сме усетили, че работното й време е към края си. Оставаше ни да разгледаме Японската градина. Полицаят – охранител  ни предупреди, че трябва да побързаме. Много бързо се придвижихме по алеите и мостчетата на Японската градина за да си направим снимките. Много интересна и добре оформена беше и Японската градина. 



















Който се интересува от флора и фауна, Ботаническата градина непременно ще му хареса. Входната такса е 4 реала, което е около 1 лв. и 50 ст.

Когато приключихме с разглеждането на Ботаническата градина се насочихме към централния изход. Наблизо имаше автобусна спирка, но ние предпочетохме такси, защото не знаехме как да се приберем с автобус, какви връзки да вземем за да стигнем до хотела. Вече се смрачаваше. Минаваше 17 часа.

Успяхме да спрем едно такси. Возихме се по-дълго, отколкото очаквахме. Накрая разбрахме, че шофьорът не знае пътя до хотела, макар че му дадохме адреса. Той не можеше да се ориентира. Малко се поизплашихме. Не очаквахме такова нещо. Таксиметров шофьор да не може да се ориентира в Рио?! Що за човек работещ такава професия?! Когато мярнахме крайбрежието го помолихме да спре. Все пак човекът беше честен и дори се почувства виновен, че не може да ни откара там където искахме. Направи ни отстъпка от таксиметровата такса. Добре, че все още беше сравнително светло. Измъкнахме се на плажа, който първоначално помислихме, че е Ипанема и Златомира се зарадва, че ще ми покаже и него. За съжаление се оказа, че това е Копакабана. Така и не можах да видя Ипанема. Не, че плажът е нещо кой знае колко по-различен от Копакабана, но това е плажът, който е не по-малко известен от Копакабана и е посещаван от по-богати и по-заможни туристи. Хотелите около този плаж също бяха по-скъпи. И все пак е едно от забележителностите на града.

Оказахме се точно в другия край на плажа Копакабана. Все пак се успокоихме, че се намираме недалече от хотела и бихме могли да се приберем пеш. Беше събота и много хора бяха излезли на плажа. На няколко места скулптуристи предлагаха срещу заплащане да си направиш снимка с направеното от тях пясъчно произведение. Доста интересни пясъчни скулптури имаше. Успях да снимам една. Не знаех как ще реагират техните собственици, затова не се опитвах да открадна кадри от техните композиции. А и Златомира не ми позволи. Тази вечер беше доста по оживено. И крайбрежните ресторантчета бяха пълни с туристи.



Плажа Копакабана (Copacabana)



























 





Прибрахме се навреме за да се поосвежим, да оставим багажите – камери и фотоапарати и да отидем на вечеря. Това беше последната ни вечер в Рио и Златомира предложи да отидем на хубав рибен ресторант. Разпитахме и разбрахме, че недалече от хотела има реномиран ресторант, където предлагат хубави рибни ястия. Малко се полутахме докато го открием, но все пак го намерихме. Заведението беше почти празно. Мястото, където ни предложиха да седнем се оказа доста шумно, проветриво и близко до кухнята. Поръчахме печена сьомга с два вида сос и се преместихме по-навътре в ресторанта, където светлината беше по-приглушена и беше по-тихо и спокойно. Не след дълго ресторантът се напълни с народ. А ние си мислехме, че едва ли не ресторанта ще бъде само за нас.

Рибата със сосовете – масло с гъби, чесън, каперси и бадеми се оказаха доста вкусни. За гарнитура имахме варени картофи и ориз. Последният не бил в менюто, но понеже не сме разбрали, че се предлага или едното или другото, ние настояхме и за ориза. После разбрахме грешката си, но беше късно. Донесоха ни и ориз.

Маслен сос с гъби, скариди и каперси


















Маслен сос с гъби и бадеми


След вечеря се прибрахме да си съберем багажа, защото на другия ден следобед отпътувахме за Игуасу. Имахме половин ден да разгледаме Корковадо, а в 17 и 30 часа самолетът ни отлиташе за основната цел на нашето пътешествие – Величественият водопад Игуасу.