05 Октомври 2013 - Втори ден в Рио де Жанейро, Бразилия

05 Октомври 2013 година - Втори ден в Рио де Жанейро, Бразилия

Линкове към филми по снимки направени през втория ден на пътуването до Рио де Жанейро, Бразилия:

05 Rio de Janeiro, Brazil

https://www.youtube.com/watch?v=Jyi9E0L6xec&index=6&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

**********

06 Escadaria Selaron_Rio de Janeiro_Brazil 

https://www.youtube.com/watch?v=NNvILUEDwzw&index=7&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

***********

07 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil 

https://www.youtube.com/watch?v=MUuw3DyFVYA&index=8&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

************

08 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil

 https://www.youtube.com/watch?v=DaI5ZNNfdsM&index=9&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM

Събудихме се навреме. Денят беше малко по-светъл от предишния, но все още мрачен. Бяхме малко гладни, но лавките наблизо, които продаваха закуски нещо не ни съблазняваха. Решихме, че в центъра на града можем да намерим нещо по-интересно за ядене. Отправихме се към спирката на метрото. Купихме билети за пътуване само в едната посока. Не бяхме сигурни докъде ще стигнем и как ще се върнем.

С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове, тук те не си противоречаха. Стигнахме до театъра, галерията, съдебната палата, пощата – сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия – не знам.

Театърът на Рио де Жанейро

Бяхме гладни и затова продължихме да търсим място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни правеше впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарон (Escadaria Selaron), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral Metropolitana de São Sebastião - The Metropolitan Cathedral of Saint Sebastian), тя поне се виждаше отдалече – гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а в копула имаше прозорец с формата на кръст. В дъното, където трябва да е олтара имаше няколко скулптури на Христос и дева Мария, цветя, свещници. Имаше стотици столове и пейки за молещите се.

Арките на Лапа (Arcos da Lapa)

Катедралата Сан Себастиян

Метрополитен катедралата Сан Себастиян е проектирана от Едгар Фонсека в модерен стил и е построена между 1964 – 1979 год. Тя прави впечатление не само с големината и височината, но и с нейната конична форма. Вътрешният диаметър на сградата е 96 m., външният диаметър е 106 m., височината й е 75 m. Във вътрешността на катедралата могат да се поберат 20 000 правостоящи. Четирите стъклописа от пода до тавана са с размер 64 m.

Гладът ни преследваше и като че ли инстинктивно се насочихме по една улица, която не изглеждаше интересна, но за наш късмет ни отведе до едно заведение, където най-после успяхме да се нахраним. С помощта на разговорника и крачно-ръчната система Златомира успя поръча пилешка и телешка пържоли с гарнитура. Аз опитах и от някаква национална известна, плодова напитка, която не ми допадна, но за която Мира доста ми беше говорила. На нея й харесваше.

Сити и доволни отново тръгнахме да търсим прословутото стълбище на Селарон. Най-после нюхът на Златомира ни отведе до там.

Наистина беше впечатляващо!

Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През 1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Той не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството. Казвал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го настига на същото това стълбище станал негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата. Полицията не изключва убийство. Той често е получавал заплахи.

Улицата стълбище на Селарон

 

За нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Само за това си струваше търсенето и лутането на това уникално стълбище.

Плочката от България

Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е Мира успя да обясни, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако биха желали да ни напомнят къде да слезем. Да, ама – не – забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от първия страничен вход на градината, чак в другия й край. Трябваше да извървим обратно това разстояние само, че от външната страна на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен. Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. 

Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове, папагали, жерави и множество пойни птички, както и много други знайни и незнайни видове.

 


По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редките си дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината. В нея се срещат много невиждани и интересни растения като орхидеи, билки, кактуси, бромелии. Близо до централния вход на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Целият парк е опасан с множество алеи. По тях можеш да се придвижваш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.

Електромобил, превозва пътници из парка

 

 

 

Красиво, приятно и релаксиращо. И тук направихме множество снимки. Статуята на Христос спасителя от хълма Корковадо надничаше иззад палмите и гигантските дървета, бдеше като страж над града.

Разхождахме се и се учудвахме на непознатите растения. Дивяхме се на разнообразната и богата растителност. Централните алеи, пресичащи се на кръст и обградени в шпалир от огромни палми будеха респект и възхищение. В центъра на тяхното пресичане струеше красив фонтан с изящни форми. Палмите бяха толкова величествени и стройни, че ако си вдигнеш главата, шапката ще ти падне от нея. В корените на гигантски дървета се чувствахме като джуджета.

В езерото Леонардо растяха големи плоски лилии, на чиито листа може да бъде поставено едногодишно дете и то няма да потъне. Колкото по-големи израстват, толкова по здрави и устойчиви стават.

Езерото Леонардо

 


Орхидеите бяха нещо приказно. До този момент не бяхме виждали толкова красота, нежност и финес на едно място. Цялата палитра от цветове беше събрана в тези нежни и красиви цветя. Някои от орхидеите бяха много редки. Трудно можеха да бъдат намерени в тропическата гора. Чувала съм, че някои екземпляри струват стотици долари, а може и повече.

В къщата на орхидеите имаше множество бромелии. Това са растения с дълги листа оформени във вид на цвят, в центъра на които листата са оцветени в червено или са напръскани с множество светли петънца. Много интересни растения. Те са и най-много бройни. В тази ботаническа градина май наброяваха 800 вида. Растяха заедно с орхидеите в Къщата на орхидеите, но имаше и извън сградата.

Бромелии

Близо до административната сграда на Ботаническата градина видяхме деконя – яркочервено цвете завършващо с жълта ивица и бяло връхче. Много красиво цвете или растение, което изглеждаше като направено от пластмаса.

Деконя

 

 

Орхидеи

Сред орхидеите имаше една от най-редките орхидеи розово-лилава на бели петънца, която наричат Ванда серуля.

По алеите растяха палми с малки плодове наречени Асаида трий (Asaida tree).

Срещаха се много видове, разнообразни палми. Филадендроните и трилистниците бяха посадени на купчинки сред зелените площи на парка. Бамбукови горички растяха с разперени настрани стъбла във формата на фонтан. Те се извисяваха на десетки метри височина.

Централната алея

Японската градина

Знайни и незнайни растения и цветя имаше в градината. Зяпахме от почуда и се дивяхме на тяхното разнообразие. Някои бяха с такива причудливи форми и ярки цветове, че се чудехме дали не са изкуствени. Множество яркочервени цветове с бяла ивица в края на венчелистчето имаха вид на шишарка. Те растяха като малка горичка и бяха дом и храна на множество буболечки и мухи.

Сред Ботаническата градина имаше пейки, статуи, водопадчета, шадраванчета. Беше много красиво и отпускащо.

 

Най-накрая стигнахме до кактусовата градина, коята беше затворена, но отдалече успяхме да направим няколко снимки.

Разхождайки се из Ботаническата градина не сме усетили, че работното й време е към края си. Оставаше ни да разгледаме Японската градина. Полицаят – охранител  ни предупреди, че трябва да побързаме. Много бързо се придвижихме по алеите и мостчетата на Японската градина за да си направим снимките. Много интересна и добре оформена беше и Японската градина. 

Който се интересува от флора и фауна, Ботаническата градина непременно ще му хареса. Входната такса е 4 реала, което е около 1 лв. и 50 ст.

Когато приключихме с разглеждането на Ботаническата градина се насочихме към централния изход. Наблизо имаше автобусна спирка, но ние предпочетохме такси, защото не знаехме как да се приберем с автобус, какви връзки да вземем за да стигнем до хотела. Вече се смрачаваше. Минаваше 17 часа.

Успяхме да спрем едно такси. Возихме се по-дълго, отколкото очаквахме. Накрая разбрахме, че шофьорът не знае пътя до хотела, макар че му дадохме адреса. Той не можеше да се ориентира. Малко се поизплашихме. Не очаквахме такова нещо. Таксиметров шофьор да не може да се ориентира в Рио?! Що за човек работещ такава професия?! Когато мярнахме крайбрежието го помолихме да спре. Все пак човекът беше честен и дори се почувства виновен, че не може да ни откара там където искахме. Направи ни отстъпка от таксиметровата такса. Добре, че все още беше сравнително светло. Измъкнахме се на плажа, който първоначално помислихме, че е Ипанема и Златомира се зарадва, че ще ми покаже и него. За съжаление се оказа, че това е Копакабана. Така и не можах да видя Ипанема. Не, че плажът е нещо кой знае колко по-различен от Копакабана, но това е плажът, който е не по-малко известен от Копакабана и е посещаван от по-богати и по-заможни туристи. Хотелите около този плаж също бяха по-скъпи. И все пак е едно от забележителностите на града.

Оказахме се точно в другия край на плажа Копакабана. Все пак се успокоихме, че се намираме недалече от хотела и бихме могли да се приберем пеш. Беше събота и много хора бяха излезли на плажа. На няколко места скулптуристи предлагаха срещу заплащане да си направиш снимка с направеното от тях пясъчно произведение. Доста интересни пясъчни скулптури имаше. Успях да снимам една. Не знаех как ще реагират техните собственици, затова не се опитвах да открадна кадри от техните композиции. А и Златомира не ми позволи. Тази вечер беше доста по оживено. И крайбрежните ресторантчета бяха пълни с туристи.

Плажа Копакабана (Copacabana)

 





Прибрахме се навреме за да се поосвежим, да оставим багажите – камери и фотоапарати и да отидем на вечеря. Това беше последната ни вечер в Рио и Златомира предложи да отидем на хубав рибен ресторант. Разпитахме и разбрахме, че недалече от хотела има реномиран ресторант, където предлагат хубави рибни ястия. Малко се полутахме докато го открием, но все пак го намерихме. Заведението беше почти празно. Мястото, където ни предложиха да седнем се оказа доста шумно, проветриво и близко до кухнята. Поръчахме печена сьомга с два вида сос и се преместихме по-навътре в ресторанта, където светлината беше по-приглушена и беше по-тихо и спокойно. Не след дълго ресторантът се напълни с народ. А ние си мислехме, че едва ли не ресторанта ще бъде само за нас.

Рибата със сосовете – масло с гъби, чесън, каперси и бадеми се оказаха доста вкусни. За гарнитура имахме варени картофи и ориз. Последният не бил в менюто, но понеже не сме разбрали, че се предлага или едното или другото, ние настояхме и за ориза. После разбрахме грешката си, но беше късно. Донесоха ни и ориз.

Маслен сос с гъби, скариди и каперси

Маслен сос с гъби и бадеми

След вечеря се прибрахме да си съберем багажа, защото на другия ден следобед отпътувахме за Игуасу. Имахме половин ден да разгледаме Корковадо, а в 17 и 30 часа самолетът ни отлиташе за основната цел на нашето пътешествие – Величественият водопад Игуасу.