петък, 7 март 2014 г.

06 Октомври 2013 - Трети ден в Рио де Жанейро - Корковадо и статуята на Христос Спасителя

06 Октомври 2013 год. - Трети ден ден в Рио де Жанейро, Бразилия

Линк към филм създаден по снимки за третия ден от пътуването ни в Рио де Жанейро, Бразилия:

09 Corcovado_Rio de Janeiro_Brazil 

https://www.youtube.com/watch?v=swo38nh8GMY&index=10&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM


На този ден след обед трябваше да отпътуваме от Рио де Жанейро за Игуасу. Самолетът ни отлиташе в 17 и 23 часа. Багажът ни беше събран от вечерта. Таксито бе резервирано. Трябваше да напуснем хотела към 13 часа. До тук всичко изглеждаше наред. Оставаше ни само да разгледаме и последната включена в плана ни туристическа атракция в Рио де Жанейро - хълма Корковадо със статуята на Христос Спасителя (Cristo Redentor на португалски) и (Christ the Redeemerна английски).


Корковадо е наименованието на планина, в полите на която е разположен неповторимият Рио де Жанейро. Това емблематично бразилско възвишение достига височина 710 метра. Корковадо е изцяло гранитен връх, който е включен в рамките на националния парк Тижука. Тази бразилска защитена територия обхваща обща площ от 8 154 акра гора в сърцето на града. Хълмът Корковадо дължи своята световна популярност на построената на върха му статуя на Исус Христос.

След като всичко ни беше уредено и организирано, единствената ни грижа, която ни оставаше беше да си осигурим билети за Корковадо, затова се отправихме натам. С метрото стигнахме до един площад, от където тръгваха автобуси, които отвеждаха туристите до зъбчатата железница. С нея повечето хора се изкачваха на върха на хълма. Някои използваха микробуси, други таксита, които паркираха на площадка, доста по-надолу от самата статуя. От там трябваше да се изкачат стотина стъпала до нея. С вагончетата на зъбчатата железница се стигаше много по-близо, но не знам дали е по-бързо.

С автобуса сравнително бързо пристигнахме до касите на железницата. Зарадвахме, че всичко върви гладко и благополучно. Денят беше прекрасен, слънчев – само за снимки.

Само, че какво беше нашето разочарование, когато стигнахме до станцията на зъбчатата железница. Билетите се купували предварително от предходните дни за да не се чака с часове преди изкачването. Огромни опашки се виеха на едно тясно пространство, за да се натоварят хората на влака. Добре, че за закупуването на билетите не се чакаше дълго. Едва, когато купихме билетите разбрахме грешката си, че не се бяхме погрижили за това предварително, още от предишните дни. Мислехме си хоп отиваме, купуваме билети и заминаваме за върха на хълма! За съжаление трябваше да чакаме два часа докато се качим на влакчето. Оставаше ни само половин час да си направим снимки и разгледаме Рио от високо. След това по най-бързия начин трябваше да се отправим за хотела, а от там на летището.


Вече бяхме купили билетите и нямахме никаква друга възможност. Нито можехме да наемем такси, нито микробус за върха.

Все пак бяхме късметлийки, защото можеше да бъде и по-лошо – просто да нямаме дори и този половин час и да се наложи да връщаме вече закупените билети. Успокоихме се, че все пак е нещо, отколкото нищо.

Тъй като нямахме друг избор, решихме да разгледаме града наоколо. Движехме се по красиви алеи с прекрасно озеленяване пред високи жилищни блокове. Рио де Жанейро е застроен с много високи сгради. Почти няма ниско строителство. Тук къщите са рядкост. Градът е застроен с небостъргачи и много високи блокове. Въпреки това по улиците имаше много зеленина и цветни алеи. Рио е сравнително зелен, чист и спретнат град. Силно впечатление ми направиха орхидеите, вкоренили се върху стволовете на дърветата. По последните имаше вкорени и други видове растения, като трилистници, бромелии и др. подобни. Не предполагах, че орхидеите така лесно се вкореняват по дърветата.



Продължихме да се разхождаме и да разглеждаме града. Неусетно стигнахме до един супермаркет, към който веднага се насочихме, защото не бяхме яли нищичко от вечерта, а вече наближаваше обед. После със сигурност нямаше да имаме никакво време да обядваме. Така че тъкмо навреме ни се появи това творение на човешкия разум. Напазарувахме като за гладни – част от печено пиле, хрупкави хлебчета, сладкиши, крокети за гарнитура и задължителната минерална вода. В двора на една църква седнахме и похапнахме както ние си знаем. Докато свършим тази полезна и приятна работа, времето отлетя. Съвсем малко ни остана да почакаме докато дойде ред за да се качим на влакчето.

Опашките бяха фантастично големи, но имаше ред. С влакчето се извозваха по 65 пътника на всеки двадесет минути. Снимки и филми повреме на пътуването почти не можеха да се правят, защото влакът се движеше сред джунгла. Той спря на няколко места, а на една от спирките се размина с насрещния влак. Докато пътувахме отвреме навреме за кратко виждахме града, който бързо изчезваше зад зеленината наоколо.

Corcovado - Cristo Redentor


Статуята на Исус Христос е висока 38 m, широка 30 m и тежи 1145 тона, пиедесталът й е широк 8 метра. Тя е едно от най-новите Седем чудеса на света. Построена е в периода 1922 - 1931 год. Направена е от полско-френски скулптор във Франция и е пренесена в Рио де Жанейро, където е сглобена отново. От хълма се вижда почти целия град и това определено е най-доброто място за издигане на статуята на Христос Спасителя. При слънчево време от хълма могат да се направят невероятно красиви снимки и филми на Рио де Жанейро.





След 20 min бяхме горе на върха. Трябваше да изкачим още няколко стъпала за да стигнем до подножието на статуята. Горе гледката беше фантастична! Този път имахме невероятен късмет с времето. Целият град се виждаше на 360 градуса. Рио наистина беше красив! На север от хълма се виждаше Захарната бучка. Плажовете, заливите, океана обграждаха града от три страни. На югозапад различихме известния стадион Маракана. Той е включен в туристическите атракции, но ние нямахме време да го посетим. Предпочетохме да посетим Захарната бучка, центъра на града с неговите сгради, сладкарница Коломбо, театърът, катедралата, арките на Лапа, стълбището на Селарон, плажовете Копакабана, Фламинго и ботаническата градина. В Рио има много забележителности, но най-посещаваните са тези, които и ние избрахме. Рио е изграден в подножието на множество хълмове. Това му предава особено очарование. Атлантическият океан се е прострял от източната страна на града и го прорязва с неговите заливи и лагуни. Това разнообразие е особено очарователно и придава на града уникалност и красота. Гледката беше прекрасна и ние занемяхме. Чувството беше страхотно! Не очаквахме, че ще бъде толкова красиво и приятно на върха на хълма. Постарахме се да оползотворим времето, което ни оставаше за да си направим снимки, филми и да се насладим на фантастичната гледка.

Бяхме очаровани! Хората тук бяха невероятно много! Тълпяха се, бутаха се, разперваха ръце да се снимат имитирайки Христос. Други залягаха на земята за да снимат статуята в целия й ръст. Нямаше място къде да помръднеш. Всеки искаше да се снима и да остави спомен зад себе си. Толкова много хора на едно толкова тясно място, умът ми не можеше да го побере?! Общо взето туристите бяха толерантни едни към други. Всеки, който си направеше снимките под статуята, се отстраняваше за да отстъпи място на друг да направи това. Вероятно респекта, който буди статуята, не позволяваше на туристите да се карат, да спорят и да се нагрубяват, както обикновено става, когато се съберат толкова много хора на едно място. Навред се носеше многоезична реч.






Захарната бучка



















Под статуята имаше малък параклис, който беше много красиво аранжиран и където се продаваха сувенири.


статуята на Христос Спасителя




Направихме набързо снимките си и филма и се втурнахме към спирката. Нямахме време за мотаене. Движехме се по график. Когато се спуснахме долу, потърсихме автобус, с който да отидем до площада със спирката на метрото, но за малко го изпуснахме. Кога пристигаше следващият, никой не знаеше, затова решихме да вземем такси, което да ни закара до хотела. В последствие размислихме, че е по-добре с такси да стигнем само до площада със спирката на метрото, а там да се приберем в хотела. Вече нямахме доверие на бразилските таксиметрови шофьори, след случката с шофьора на таксито, което бяхме наели да ни закара от хълма Захарната бучка до хотел Ибис, който се намираше близо до плажа Копакабана и до Захарната бучка. Не бяхме сигурни дали пак няма да ни замотаят някъде из града. Нямахме време за губене. Шофьорите на таксита, не можеха да не знаят площада, където спираха автобусите за хълма Корковадо. Той беше сравнително по-близо, а хотелът ни доста по-далече. За съжаление, когато се насочвахме към някакво такси, все някой ни изпреварваше и се качваше преди нас. Едва намерихме едно свободно такси. Шофьорът дърдореше разпалено с един полицай и не тръгваше. Златомира го помоли да тръгва и да включи таксиметровия апарат, но той нито тръгваше, нито включваше апарата. Златомира бързо изскочи от таксито и аз я последвах. В сайтовете с информация за Бразилия имаше предупреждения непременно да искаме включване на таксиметровия апарат за да не злоупотребяват с нашето доверие. Не след дълго намерихме друг шофьор, който беше много учтив и ни закара до площада. Дори поради задръстването ни направи отстъпка с два реала от сумата, която трябваше да му платим. От там директно се запътихме към метрото. Бразилските влакове в метрото нямаха никакво разписание. Изобщо не можехме да разберем кога и за къде заминават. Пълна дезинформация! Нямаше какво да правим – въоръжихме се с търпение и зачакахме. Все още имахме време и стоически успяхме да дочакаме влака в метрото. Пристигнахме навреме в хотела. Успяхме да си вземем багажа и да се качим в таксито. Летището се оказа не много далече от хотела и пристигнахме по-рано отколкото трябваше. Радвахме се, че всичко мина добре, без инциденти. Успяхме да видим набелязаните от нас места. Останахме със страхотно впечатление от Рио де Жанейро, от хотела, от обслужването в ресторантите, от храната. С изключение на няколкото малки инцидента с шофьорите на таксита и автобусите, които почти мигновено забравихме, всичко беше прекрасно. Останахме запленени от Рио и забележителностите му.







Чекирахме си багажа и се отправихме към залата за чакащи пътници. При преминаването през секюрити зоната взеха на Златомира пиличката. От години тя е пътувала и минавала през границите с нея, но този път се запънаха и й я прибраха. Пуснаха един дебел американец с малък масивен и остър нож, а нейната пиличка я прибраха. Да се чудиш ли, да се маеш ли?! Честно казано бразилските митничари и гранични полицаи са доста по-толерантни от тези в Европа, но не очаквахме, че ще ни скроят този номер. Всъщност, ако знаех, че Златомира си е задържала пиличката в пътния багаж, щях да я разубедя да не прави това, защото все пак е остър, метален предмет. Добре, че носех една хартиена пиличка, та имаше с какво да спасим положението, когато ни потрябва. Казахме: „Здраве да е!“ и влязохме в салона за заминаващите. Купихме вода. Храна не ни трябваше и зачакахме. Самолетът отлетя за Игуасу навреме и пристигна навреме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар